Свободата на Иван Кирков и Алцек Мишев - прилики и разлики
Картини на двама остарели другари, известни като като едни от най-значимите български художници от втората половина на ХХ век, се събраха за първи път в обща тематична галерия. Това са Иван Кирков (1932-2010 г.) и Алцек Мишев (1940), мотивът е 90-ата годишната от рождението на Кирков, а мястото е изложба „ УниАрт “ към Нов български университет.
Идеята се заражда през май предходната година, когато група студенти от Нов български университет и техният учител Георги Гочев гостуват в ателието на Алцек Мишев в Италия. Там Гочев - културолог, преводач, учител по типичен езици и декан на Факултета за базово обучение, споделя за изложбата с художника, който приема с възторг предлагането. Картините - общо към 40, идват от разнообразни места. Някои пристигат от Италия, други от разнообразни частни сбирки, а трети са от сбирката „ Иван Кирков “ на НБУ
До края на живота на Кирков, макар че той е останал в България, а Мишев е отпътувал за Америка и след това живее в Италия, двамата са поддържали връзка, разказа пред „ Сега “ Гочев, който е и куратор на изложбата. Освен това през годините двамата са рисували доста сходни неща, без да поддържат връзка доста от близко. А на остарели години, без значение един от различен, и двамата стартират да рисуват пейзажи.
Обща е любовта им към морето, само че най-много към свободата - изключително значима и за двамата тематика. „ Край морето човек постоянно се усеща по-свободен “, казвал Кирков. Оттам идва името на експозицията „ Свободата вътре и вън “. Алцек Мишев избира свободата вън, а Иван Кирков остава тук, само че в творчеството си е не по-малко свободен от приятеля си в чужбина. Във всеки случай и двамата демострират своята самостоятелност от моди, течения и престижи.
Иван Кирков да вземем за пример си позволяваше да се движи сред декоративното в изкуството, абстракцията, портрета и обществената живопис по-свободно от всичките си съвременници, без да се тормози, че ще бъде обвивен в разностилие. Същевременно освен живопис, прави афиш, сценография, монументално изкуство, сценография, июстрации… Той беше образец за създател, който не допускаше да бъде лимитиран - нито жанрово, нито стилистично.
Алцек Мишев напусна България при започване на 70-те и построи забележителна интернационална кариера. Подобно на Кирков и в неговия креативен път разнообразието е доста значимо, но макар интереса в авангардизма и концептуализма, отделя доста внимание на живописта. Най-голяма известност обаче му носи фамозният „ морски “ пърформанс „ Преплуване на Атлантическия океан ” (1979 – 1982). Дори се появява слух, че е съумял да избяга от режима в България, плувайки. Около този слух се основава митът за героичния художник, рискувал живота си в името на креативната независимост.
В залата на изложба „ УниАрт “ към половината от платната са на Иван Кирков. Те са доста разнообразни от работите на Алцек Мишев, някои от които са рисувани с писалка. Но до момента в който разглеждате, можете да опитате една, коства ми се, любопитна игра — да да откриете не разликите сред двамата създатели (те са прекомерно многобройни), а приликите. Това няма да е доста елементарно, само че пък ще е забавно.
Идеята се заражда през май предходната година, когато група студенти от Нов български университет и техният учител Георги Гочев гостуват в ателието на Алцек Мишев в Италия. Там Гочев - културолог, преводач, учител по типичен езици и декан на Факултета за базово обучение, споделя за изложбата с художника, който приема с възторг предлагането. Картините - общо към 40, идват от разнообразни места. Някои пристигат от Италия, други от разнообразни частни сбирки, а трети са от сбирката „ Иван Кирков “ на НБУ
До края на живота на Кирков, макар че той е останал в България, а Мишев е отпътувал за Америка и след това живее в Италия, двамата са поддържали връзка, разказа пред „ Сега “ Гочев, който е и куратор на изложбата. Освен това през годините двамата са рисували доста сходни неща, без да поддържат връзка доста от близко. А на остарели години, без значение един от различен, и двамата стартират да рисуват пейзажи.
Обща е любовта им към морето, само че най-много към свободата - изключително значима и за двамата тематика. „ Край морето човек постоянно се усеща по-свободен “, казвал Кирков. Оттам идва името на експозицията „ Свободата вътре и вън “. Алцек Мишев избира свободата вън, а Иван Кирков остава тук, само че в творчеството си е не по-малко свободен от приятеля си в чужбина. Във всеки случай и двамата демострират своята самостоятелност от моди, течения и престижи.
Иван Кирков да вземем за пример си позволяваше да се движи сред декоративното в изкуството, абстракцията, портрета и обществената живопис по-свободно от всичките си съвременници, без да се тормози, че ще бъде обвивен в разностилие. Същевременно освен живопис, прави афиш, сценография, монументално изкуство, сценография, июстрации… Той беше образец за създател, който не допускаше да бъде лимитиран - нито жанрово, нито стилистично.
Алцек Мишев напусна България при започване на 70-те и построи забележителна интернационална кариера. Подобно на Кирков и в неговия креативен път разнообразието е доста значимо, но макар интереса в авангардизма и концептуализма, отделя доста внимание на живописта. Най-голяма известност обаче му носи фамозният „ морски “ пърформанс „ Преплуване на Атлантическия океан ” (1979 – 1982). Дори се появява слух, че е съумял да избяга от режима в България, плувайки. Около този слух се основава митът за героичния художник, рискувал живота си в името на креативната независимост.
В залата на изложба „ УниАрт “ към половината от платната са на Иван Кирков. Те са доста разнообразни от работите на Алцек Мишев, някои от които са рисувани с писалка. Но до момента в който разглеждате, можете да опитате една, коства ми се, любопитна игра — да да откриете не разликите сред двамата създатели (те са прекомерно многобройни), а приликите. Това няма да е доста елементарно, само че пък ще е забавно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ